Светът на тъжните управлява цяло едно общество… ♥ Павел ВЕЖИНОВ
Недостижимите за нас светове… За гъсениците и пеперудите – съвършени по своята природа и ред, и космонавтите Алек и Казимир, които дружно с робота Дирак откриват тяхната изумителна цивилизация. Един друг приказен свят, разказан от Павел Вежинов в новелата му „ Сините пеперуди “ (1973 г.)
♥
„ Накъде се стремиш ти, сляпо създание? Към какво мрачно море текат ручеите на твоите стремежи? Ти нямаш очи, очите ти са слепи за чудото, което те окръжава. Ти нямаш слух да чуеш гласа на истината. Синият лед на полюсите е замразил завинаги сърцето ти. За какво е твоят изстинал разум и защо са твоите мъртви ръце, щом всичко, което творят, е горест и нелепост? “
– У кого се явява по-напред съзнанието – у гъсениците или пеперудите? – запита Алек.
– Според мен у гъсениците – отвърна Дирак. – Но те на никое място не настояват такова нещо, за тях при всички положения пеперудите си остават по-висши същества. Но факт е, че при гъсениците за пръв път се появяват трудът и проведеният публичен живот. Разбира се, при тях то е станало на друга основа, основно за отбрана от неподходящи атмосферни условия, изключително то се отнася до пеперудите. След като изтребили просто до крайник всички по-висши организми на планетата, по-късно те са унищожили с химически и други средства и низшите типове – насекоми, паразити и пр…
– Доста кръвожадно племе! – обади се Алек.
– Ни минимум!… Тая дума въобще не съществува в техния речник. Не съществуват също такива понятия като ненавист, свирепост, злоба, лакомия и други от тоя жанр. Понятията благополучен, щастлив, печален те използват единствено когато приказват за пеперудите. Гъсениците просто нямат прочувствен живот в земния смисъл на тая дума…
– Това не може да бъде! – възкликна несъзнателно Алек.
– Точно така е! – отвърна съществено Дирак. – Изглежда, че цялото им битие е несъмнено от биологичния принцип. Те не са в точния смисъл на думата безполови, само че са лишени напълно от полово възприятие. Инстинктът им за продължение на рода се демонстрира в грижата, която поставят за пеперудите, и в устрема да стигнат невредими до тая фаза. Това е толкоз мощно у тях, че определило всичките им публични отношения…
– Не ми се вижда доста научно – пошегува се Алек.
– За Вар то е изцяло научно – отвърна съществено роботът. – И на тая основа развиването на тяхното общество е напълно друго от нашето. Преди всичко те не са имали раси и народи. На Вар не е имало нито една война с изключение на войната им против животинските типове. Но не е имало също по този начин съсловия и класови стълкновения. От самото начало до момента тяхното общество е групово и в най-общия смисъл на думата комунистическо… Но за тях правилото „ всекиму съгласно потребностите “ е неприложим…
– Не те разбирам.
– Ами при тях просто не съществува понятието потребност. Нужди те сякаш нямат, от живота вземат единствено нужното. Всички свои фантазии, очаквания и стремежи те трансферират на своето второ битие като пеперуди. И това за тях не е ни вяра, ни някаква концепция, а напълно естествено положение. Щом като са лишени от усеща и пристрастености — тяхното настояще в прочут смисъл им е безразлично…
– Но тогава те са надълбоко нещастни! – възкликна несъзнателно индивидът.
– Надали! – отвърна роботът. – По-скоро те са спокойни и уравновесени, тъй като се движат към избрана цел и са сигурни, че ще я реализиран. Всяко мислещо създание, което има някаква цел пред себе си, не може да бъде нещастно, Алек! Та белким съгласно тебе аз съм трагичен?
– Е, не, несъмнено – измънка Алек. – Но тогава не разбирам какво подтиква към просвета и напредък тяхната цивилизация?
– Ти разсъждаваш напълно като земен човек – отвърна Дирак. – Науката може да се развива даже в случай че няма хора. Представи си, Алек, че човешкият жанр измре ненадейно от някаква непозната зараза. И на света останат единствено машините на Багратионов. Не, науката няма да почине! Ние ще продължаваме да я развиваме, до момента в който ви възпроизведем още веднъж, та въпреки да почнем от елементарната амеба. В края на краищата науката е такава материя, която, един път основана, почва да се разви на неудържимо по своите лични закони, от време на време даже срещу интереса на хората, само че на Вар не е по този начин. Тук хората-гъсеници се отнасят към науката строго рационално. Понякога те умишлено лимитират развиването на някои науки, изключително на техниката. Те вършат всичко допустимо да се придържат към един колкото е допустимо по-естествен, съвсем спартански живот. Например те в никакъв случай не са произвеждали оръжие за самоунищожение. Те познават атомната сила, само че си служат с нея основно за отопление на планетата. На доктрина те познават термоядрената сила и анихилацията на антивеществото, само че не се стремят към практическото им реализиране. Те познават и трите форми на съществуването на материята, а транспортните им средства са лимитирани до най-малко и се отнасят основно до транспорта на артикули. Преди три века те са имали галактически кораби, с които са разучили системата на Зита. Сега те са престанали да ги създават, тъй като считат това за изцяло безсмислено. Но в подмяна на това при тях на изключително високо равнище са медицината и частично биологията, която не е просвета за публично притежание. Те да вземем за пример не познават инцидентната гибел в резултат на болест или трагичен случай.
– Философия имат ли? – прекъсна го Алек. Дирак замълча усложнен.
– Срещнах това разбиране – каза той. – Но не срещнах на никое място названието на нито един метафизичен труд… Може би тя се отнася единствено до пеперудите…
– Започна да ми излиза наяве! – каза Алек. – По цялата тая логичност гъсениците вероятно нямат изкуство…
– Почти нямат, в случай че не се счита архитектурата и някои детайли на декоративната живопис. Изкуството е притежание на пеперудите, у които прочувственият живот е мощно развъртян и съставлява основа на тяхното битие. Те считат тая фаза за по-висша, въпреки да не им е напълно ясно за какво. Това е етапа на щастливото битие — на страстите, на хубостта, на любовта и в последна сметка на половото размножение…
– Та белким прочувственият им живот е обвързван единствено с съществуването на полово възприятие? – запита изумен Алек.
– В края на краищата по този начин излиза – отвърна Дирак усложнен. – Но може би моето умозаключение е преждевременно. Впрочем ти знаеш какъв тежък интервал претърпя човешкият жанр по отношение на повяхването на половото възприятие. Хората на нашата земя бяха почнали да наподобяват на гъсеници, без да имат вярата да станат пеперуди…
– Това е по този начин – кимна Алек.
– Тук гъсениците са избавени от тая драма, тъй като тя е за тях естествено и краткотрайно положение. Те живеят с вярата, а от време на време тя е повече от живот…
– И ти знаеш повече, в сравнение с би трябвало да знае една мислеща машина – измърмори Алек. – Интересно, до каква степен ще стигне това?…
– Ти мислиш – до някакво възприятие? – запита внимателно Дирак.
– Възможно! – още по-предпазливо отвърна индивидът. – Но кой е тоя Лос?…
– Сега ще разбереш… У тях двете етапи на битие са строго лимитирани по време. Първата фаза – на гъсениците – е тъкмо четиридесет години. Те могат да усилят или понижат тоя период, защото от дълго време им е прочут кодът на наследствеността, само че го считат за най-целесъобразния период по доста аргументи. Точно в края на периода те се трансформират в какавиди и след 10 месеца от тия какавиди изхвърчат пеперудите. Както разбрах – те помнят своето минало и не съставляват една нова, преди малко родена характерност. Гъсениците им са оставили за техния живот най-хубавата и най-стабилна в климатично отношение част на континента – тая към екватора. Самите те са останали да живеят в по-суровия климат край океаните – тук са техните градове, фабрики, тяхната цивилизация. Пеперудите живеят, без да поставят никакъв труд. Единствената им потребна активност е продължението на рода. Любовният живот не е стеснен по двойки в никакъв брачен институт. Изглежда, че у тях това възприятие се ражда стихийно и времето му е несигурно. Цялото им обвързване към тяхното целокупно общество е да снасят яйцата на избрани места – за всичко друго имат грижа гъсениците. Но за своето красиво бездействие те са осъдени от природата да живеят прекомерно малко – само 10 години…
– Десет години бездействие напълно не са малко! – усмихна се Алек.
– Сега да се върнем към Лос – продължи Алек. – Както самичък разбираш, 40 години е прекомерно пай период, с цел да се поддържа на нужното равнище една толкоз комплицирана цивилизация. За да се превъзмогне това, отпред на тяхното общество стои съвет от двайсет старейшини, всеки от които носи името Лос. На езика на Вар това значи печален. Светът на тъжните ръководи цяло едно общество, на което единствената цел е благополучие посредством прераждане…
Избрано от: „ Сините пеперуди “, Павел Вежинов, изд. „ Георги Бакалов “, Варна, 1980
Снимка: dictionarylit-bg.eu
